ПЛЀТНИК

ПЛЀТНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Плитка (в 1 знач.); пленица, пленик, пленук, плетва, плетица, плетка2, плѐтенка1, плетушка, плескуда2, сплитка, плетеница1, плит4, подлесница. Тя имаше дълга кестенява коса, която падаше върху плещите ѝ на два разкошни плетника. Елин Пелин, Съч. II, 66-67. Шопът пак я настигна. — Парите скоро! .. — Той я хвана за плетника и задърпа. Елин Пелин, Съч. II, 95-96.

Списък на думите по буква