ПЛЕШИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЕШЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е с частично или изцяло окапала коса; лис. Караибрахим беше махнал чалмата си,.. Плешив беше и бръснеше останалите косми по главата си, та черепът му лъщеше. А. Дончев, ВР, 42. От някаква болест е окапала косата му и главата му е съвсем плешива. Й. Йовков, Разк. I, 11. Той [Коен] беше симпатичен, рус, с червено като рак лице и сини очи. Върху плешивото му теме имаше няколко грижливо вчесани косми. Д. Димов, Т, 133. Никога на предните редове на партера, в самите поли на сцената, не бяха се събирали наведнъж толкова много плешиви глави. Д. Калфов, Избр. разк., 97.

2. Прен. Който е лишен от растителност, по който няма никаква растителност; оголен, гол. Над пътя се проточил, додето ти виждат очите стар Балкан, със своите плешиви върхове, по които все още се виждат тук-там преспи сняг. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Печална картина се разкрива пред пътника, когато пресича тази плешива низина [Тихама], която въпреки близостта си до морето прилича на полупустиня. П. Цолов, Й, 6. О, тайнствени Родопи! Зад ваший гръб / кръстати / разстила се цял хаос от планини космати, / от върхове плешиви. Ив. Вазов, Съч. II, 29.

3. Като същ. плешѝвия<т> м. Плешив човек, плешивец. "Ето на̀, плешивият ще изреве "всичко коз", а противникът му вдясно ще даде контра." Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 35. Видях как Стефан силно се заинтересува от думите на плешивия и бързо се премести до него. Л. Станев, ПХ, 156.