ПЛЕШИВИНА̀

ПЛЕШИВИНА̀ ж. 1. Само ед. Плешивост (в 1 знач.). Изглеждаше добра порода [Грашев], защото въпреки годините си — някъде между четиридесет и пет и петдесетте — фигурата му беше здрава и набита. Нямаше бял косъм, нито признак на плешивина. Д. Фучеджиев, Р, 134.

2. Плешиво място на човешката глава; плешивост, лисина. Той умело ги [косите] бе сресал от ляво на дясно, за да закрие плешивината над челото си. Ст. Дичев, ЗС II, 790. Не изглеждаше възрастен, но когато свали капата си, двамата видяха, че е оплешивял. .. След като наплиска лицето си, той плисна малко вода и на плешивината. Й. Радичков, ВН, 24.

3. Прен. Голо, лишено от растителност място. Пристигащите военни се разхождаха върху плешивината на могилката. Й. Радичков, ГП, 15. Селото се бе показало изведнъж в една огромна плешивина на гората, проснато възнак като мъртвец. Г. Крумов, Т, 98.

Списък на думите по буква