ПЛЕШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЀШКА ж. 1. Анат. Всяка една от двете плоски кости с триъгълна форма, които са разположени в горните задни части на гръдния кош при човека и другите бозайници от двете страни на гръбнака; лопатка. Плешката е .. свързана с гръбначния стълб и с ребрата само чрез мускули. Анат. IХ кл, 27. Свързването на скелета на свободния горен крайник с осевия скелет на туловището — гръбначния стълб, се осъществява посредством костите на раменния пояс. Те са две: ключица .. и плешка (scapula). Ал. Гюровски, АЧ, 124. Той вечно ядеше, вечно преживяше и при все това беше страшно мършав. .. и плешките, и прешлените на гръбнака му изпъкваха като зъбестите чуки на Стара планина. Елин Пелин, Съч. II, 28. Лява плешка. Дясна плешка.

2. Разг. Такава кост с принадлежащата ѝ телесна (мускулна и месеста) тъкан. Ту кръстът го заболяваше, ту го мушнеше в лявата плешка, ту пък раменете му като да изтръпваха. Кр. Григоров, Н, 120. Еленът се обърна и с метнатия звяр на плешките си, разби леда и се опита да излезе на брега. Ем. Станев, ПЕГ, 35. // Такава част от заклано животно, или месо от нея използвани като месно ястие. Подходящи за приготвянето им [на месни яхнии] са агнешкото, телешкото и свинското месо от плешките и гърдите. Л. Петров и др., БНК, 82. На обяд сервираха пълнена плешка. △ Сам изяде цяла агнешка плешка.