ПЛЀЩЕНЕ1, мн. ‑ия, ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от плещя1 и от плещя се; дрънкане, дърдорене. Неговите хлапашки дърдорения, неговите несмислени плещения, често криещи язвителни иронии, забавляваха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 18.
ПЛЀЩЕНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от плещя2. В мрътвата тишина, що се въцари, чуваше се само плещене, което правеха ръцете им, като се хващаха за разни места по снагата. Ив. Вазов, Съч. VI, 140.
ПЛЀЩЕНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от плещя3; мазане, измазване.