ПЛЀЩЍ

ПЛЀЩЍ мн. Горната част на гърба, която обхваща раменната област и плешките. — Гледам, гледам, — говореше Теохаров — това Арсо ли е, не е ли. Изменил си се. Какви плещи, каква снага! Юнак! Й. Йовков, Разк. I, 166. Синият мундир с червени ревери подчертаваше и тънкия кръст на генерала, и широките му плещи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 373. Ленков се обърна и погледна стройния гръб в кадифян лилав пенюар, и къдравите руси коси, паднали до плещите ѝ. М. Грубешлиева, ПП, 28. Смяната на космената покривка става последователно. .. При лисицата първите петна на линеене се явяват на плещите. ПЗ, 1977, кн. 2, 21. Обр. — Ихуууу — хооо! Хооо! — Ясни‑

ят му глас потъва към гъстите зеленини на горите. Отскача в плещите на планината, разронва се в долините. З. Сребров, МСП, 64.

◊ Вземам / взема (поемам / поема) на плещите си нещо. Наемам се с извършването на нещо, на някаква трудна задача или работа; нагърбвам се. Ние сме взели върху плещите си тежката грижа да снабдяваме с храна храбрата армия, която освобождава отечеството ви. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 100. Намират се млади лекари и студенти-медици, които поемат на плещите си тази тежка служба. Г. Караславов, ПМ, 90. Главата ми е (седи си) на плещите. Разг. Жив съм. Да не бе и Момчил напускал хусарството, и досега главата му щеше да си седи на плещите. Ст. Загорчинов, ДП, 477-478. Изнасям / изнеса на плещите си нещо. Извършвам най-важната и най-трудна част от някаква работа, някаква дейност. На гражданите не вярвам. Ние, селяните, изнесохме войната на плещите си, а на девети юни не си мръднахте пръста да ни помогнете. Ем. Станев, ИК III и IV, 379. Тя [Будевска] ни предаде една измъчена, силно любеща жена, и с това създаде донейде естествено развитие на интригата. Тя изнесе на плещите си най-трудните моменти. Ст. Грудев, АБ, 91. Ляга / легне (стоварва се / стовари се) върху (на) плещите ми; ляга / легне (стоварва се / стовари се) върху (на) моите плещи. Нещо става мое задължение отсега нататък (да се грижа за някого, за нещо, да се занимавам с нещо, да правя нещо). Тогава на плещите му [на Кусев] ще легне сложната и непосилна грижа не само за черковното дело, но и по-важното, и най-важното — за българските училища във все още поробена Македония. К. Странджев, ЖБ, 41. Товарът на имота легнал върху крехките ѝ плещи. Докато се пазаряла с надничари със страх да не я измамят и ограбят, бързо се състарила и на двадесет години вече мязала на възрастна жена. Д. Вълев, Ж, 27. Пада / падне (сваля се / свали се; смъква се / смъкне се) товар (планина, <тежко> бреме, <воденичен> камък) от плещите ми. Почувствам голямо облекчение, олеква ми, защото се слага край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Да си дойде Въкрил — струваше ѝ се, че ще ѝ падне цяла планина от плещите. Ще си отдъхне, ще разделят къщните грижи. Г. Караславов, ОХ III, 133. Снемам / снема (смъквам / смъкна) бреме<то>, (<товара>) от плещите на някого. Освобождавам някого, отървавам го от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно. Дойде една майчинска ръка и сне бремето от плещите ѝ. Г. Райчев, ЗК, 85. Мечев отгатна мисълта му .. и каза: — Остави на мен тая работа. .. — Да си ми жив — смъкна един товар от плещите ми. Д. Спространов, С, 146-147. Стоварвам / стоваря върху плещите на някого нещо. Заставям някого да се заеме с нещо, да поеме някакво задължение, да върши някаква работа. Много скоро Кирил ще остане сам да управлява "Нова Мизия", да хайдутува, както си знае, и да стоварва всичко върху чужди плещи. Ст. Марков, ДБ, 325.

— Други (диал.) форми: плѐчи и плѐки.

Списък на думите по буква