ПЛИКО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЍКО, мн. ‑а̀, ср. Остар. Плик1. — Пликото на г-на Цветка содержава едно писмо от Живка. П. Бобеков, БВК (побълг.), 34. В този 19 юний 1862 год. отидох при св. владика, направих поклони, та му целунах святата десница и му предадох пликата с писмата заедно. М. Кънчев, В, 166. Ако щеш, пиши и ти Костадину и тури писмото в моето плико. АНГ I, 373. Освен книги в книжарницата ся намират за продан .. различни строеве хартии за писане .., плика. Лет., 1871, 264.
— Ит. plico.