ПЛИНТ

ПЛИНТ, плѝнтът, плѝнта, мн. плѝнтове, м. Архит. 1. Квадратна плоча, върху която се издига, стъпва или с която завършва над капитела си колона, стълб; цокъл, плинтус, плинта.

2. Издадена напред долна част на зид, стена и под.; цокъл, плинтус, плинта.

3. Външна зидана издатина в долната част на прозорец; перваз, плинтус, плинта.

4. Летва, обикн. с триъгълно напречно сечение, която покрива пролуката между стената и пода и служи да предпазва стената от удари и влага; перваз, плинтус, плинта.

— От гр. πλίντος през лат. plintus и фр. plinthe.

Списък на думите по буква