ПЛИОЦЀН

ПЛИОЦЀН м. Геол. Геологическа епоха — горната част на неогена. У нас тракийската низина, Софийската котловина, долините на Струма и Места са заети от млади неогенски утайки (плиоцен). Р. Христов и др., Г, 116. Плиоценът е представен от чакъли, пясъци и глини. Гр. Николаев и др., ОГ, 178. Северна България е останала под вода и през целия плиоцен. ПН, 1933, кн. 10, 149.

— От гр. πλεqων 'повече' + καινός 'нов'.

Списък на думите по буква