ПЛИСКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЍСКА1 ж. Разг. Пръска, отделно малко количество течност, която се плисва, разлива. Водата искреше в камъчетата и се оттегляше обратно, прозрачна и сребърна в плиските на прибоя. Д. Добревски, БКН, 92. Забелязаха корпуса на някакъв кораб.. После морето като че ли стана пусто в своето еднообразие, когато върху водата внезапно започнаха да се появяват и да изчезват пенести плиски. П. Коларов, РП, 19. Още преди да се съмне.. излезе на язлъка и лисна по лицето си няколко шепи направо от шарената стомна. Студените плиски съвсем го разведриха и ободриха. Т. Харманджиев, Р, 7.
ПЛЍСКА2 ж. Разг. 1. Само ед. Вид български коняк (наречен на гр. Плиска, стара столица на България). На гостите предложи плиска, кола и кафе. △ Предпочитам плиската пред джина. △ Обича да си пийва малко плиска с кафето.
2. Количеството от този коняк, което се вмества в една чаша или в една бутилка. — Хайде, хайде, не плачи! — Ще се утеша, ако поръчаш две плиски. Нали у тебе има цели сто лева? ВН, 1960, бр. 2857, 4. Купих една плиска, два вермута и един швепс.