ПЛИСКАВИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИСКА̀ВИЦА¹ ж. Диал. Речен праг, от който водата се стича, пада с плискане; плискало¹, плескало, падало, бучало, скок. Боазката река слизаше по плискавиците и носеше вода за бостаните и воденичките надолу — чак до зелените лъки на Пречиста. З. Сребров, МСП, 55.

ПЛИСКА̀ВИЦА² ж. Геол. Лиска². — Язовирът легна на варовик — обяснява инж. Жулев — под варовика се откри мергел (плискавица, лиска). З. Сребров, Избр. разк., 224.