ПЛЍСЪК

ПЛЍСЪК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Шум, звук от движение, раздвижване или падане на вода или друга течност; плискане, плясък. Сред сгромолясващите се дървета се носи шумът на вода, реките бягат от коритата, плискат в непознати възвишения, преминават ги и заедно с плисъка на водата се чува и въздишката на китовете. Й. Радичков, НД, 14. Бученето на моторите заглушава мекия плисък на реката. Н. Хайтов, ШГ, 77. Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд. М. Смилова, ДСВ, 288. Щом го разклати, до слуха му достигна слабият плисък на течността — в шишето имаше малко газ. П. Вежинов, ДБ, 100. Обр. Пристъпваше [Стояна] напред с ударите в ушите си, с плисъка на живата си кръв. В. Попов, Избр. пр, 40. // Разш. Самото движение на водна маса, при което се възпроизвежда този специфичен шум, звук. Мек плисък леко ближе металния корем на парахода. Кр. Белев, З, 50. Плуваха бързо.. После Филип легна на гръб да я дочака, усещайки парливия плисък на студената вода в раменете си. Ем. Манов, БГ, 131.

Списък на думите по буква