ПЛЍТКО

ПЛЍТКО нареч. 1. На малко разстояние в отвесна посока от повърхността или от някакъв отвор навътре, надолу в нещо. Противоп. дълбоко. Човек мъчно може да си представи, че толкова плитко под рохкавата земя на плодородното Загорско кооперативно поле лежи и се спотайва от хилядолетия едно огромно находище на каменни въглища — новото тракийско съкровище. Н. Стефанова, РП, 155. Впрегна пак Юрталана воловете и я [нивата] изора втори път, но сега по-плитко. Засея я с пшеница и стана една пшеница — злато. Г. Караславов, С, 33. Сега те се въртяха около долчинката, в която се намираше гробището и се опитваха да изровят плитко заровените мъртъвци. Д.Димов, ОД, 235. В амбулаторията промили и превързали раната, без да намерят вътре куршума, който .. не пробил дланта, разкъсал я плитко и изскочил през китката навън. Д. Вълев, Ж, 72. За да не пресъхне и да не обрасне с плевели почвата, на която ще се сее просо, няколко пъти се преорава плитко. Бтн. V И VI кл (превод), 126. С предл. на. Това вещество [каменните въглища] ся намира под земната повърхност, понякога много на плитко, а понякога с хиляди крака на дълбоко. ИЗ 1874-18811 210.

2. Прен. Неумело, наивно, глупаво. Стори му се, че лицето на Шишко някак умишлено плитко се стараеше да прикрие недоверието си към него. Д. Димов, Т, 566. Разсъжденията на Пиронев бяха прави. Плитко нагласено. Едва сега Друшков напълно проумя подлостта на врага. Г. Караславов, ОХ IV, 491. За щастие плановете им се оказаха плитко скроени! Нека уважаемият съд прецени колко струват доводите им. К., 1963, кн. 4, 9. Лъжко викаме на Митко — / най-лъжливото дете. / Все лъжи крои, но плитко, / лошо са скроени те. Цв. Ангелов, СГ, 16.

3. Прен. Рядко. В съчет. със спя, заспивам. Леко, повърхностно. Противоп. дълбоко, здраво, крепко, непробудно. Змеят спял вече толкова плитко, че се събудил от скърцането на вратата. Н. Райнов, КЧ II, 36. Главатарят заспа плитко. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 320-321.

4. Остар. Недостатъчно сериозно, недостатъчно добре обмислено; повърхностно. Противоп. задълбочено, сериозно. Лекостта, която кара да ся вършат работите плитко, е много мъчно да се обори. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356. Не бива пак и да забравяме, че такъв лесен път [за самообразование] не води до развивание на глъбоко и ягко мисление, а наопаки, вкоренява у чло‑

века приука да гляда на всичко плитко. Й. Груев, СП (превод), 261.

ПЛИТКО

ПЛИТКО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е близо до повърхността, който е на или със съвсем малка дълбочина. Противоп. дълбоко-, напр.: плитководен, плиткокоренен, плиткоморски.

2. Който е в малка, ниска степен, малко. Противоп. дълбоко-, напр.: плиткоумен.

Списък на думите по буква