ПЛИТКОДЪНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИТКОДЪ̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. 1. За съд — който е с дъно, разположено на малко отстояние от отвора. Плиткодънна тенджера. Плиткодънно корито. // За плавателен съд — който е с нисък борд. Плиткодънна лодка.

2. За панталон, потури и под. — който има дъно с малка височина; късокръст. Добре стегнатият учкур или дебел ремък така крепеше и придържаше плиткодънните беневреци, че над тях като втасало тесто преливаше мощният корем. Т. Харманджиев, КЕД, 147. Плиткодънни потури.