ПЛИТКОКОРЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИТКОКО̀РЕНЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Спец. За растение — който е с плитки корени. Корените на тези слаборастящи подложки дават много по-слаб филиз, отколкото онези на дивячките подложки; те са плиткокоренни и толкова по-бързо почувствуват недостатък на влага, колкото по-плитко са посадени дърветата. Гр, 1906, бр. 13-14, 199. Плиткокоренни растения са житните, бобовите и зеленчуковите култури.