ПЛИТКОМОРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛИТКОМО̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Спец. 1. Който е с малка дълбочина на морската вода, с малка морска дълбочина. Противоп. дълбокоморски. Конгломератите и брекчиите са образувани в прибрежната плиткоморска част на морските басейни. Р. Христов и др., Г, 34.

2.Който се намира на малка дълбочина в морето. Противоп. дълбокоморски. Плиткоморската континентална платформа, наречена шелф, се намира на дълбочина до 200 метра. Р. Христов и др., Г, 67. // Който живее, вирее, съществува в морската вода на малка дълбочина. В зависимост от мястото и дълбочината, в която живеят,

морските животни се делят на крайбрежни — живеят в крайбрежната плиткост от 0-200м, плиткоморски — от 200-2,000 м, и дълбокоморски — под 2,000 м. Б. Костова и др., Геогр. VIII кл 1958, 134. Плиткоморски водорасли. Плиткоморски риби.

3. За геоложки образувания — който води началото си от някогашни плитки морски води, образуван е в плитки морски води. Противоп. дълбокоморски. Червеникавият цвят на плиткоморските утайки показва, че на много места климатът е бил горещ. Ст. Бошев и др., ГГ, 120. Редуването на морски с континентални и на дълбокоморски утайки с плиткоморски утайки също е указание за колебания на морското дъно. Р. Христов и др., Г, 80.