ПЛИТКОУ̀М

ПЛИТКОУ̀М, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Пренебр. Плиткоумен. Този .. съдия беше твърде плиткоум и малодушен человек. П. Кисимов, ОА II (превод), 174-175. Плиткоум чловек, който през куп, отгоре-отгоре знае много нечта .. може глупаво да ся големи със знанието си. Й. Груев, СП (превод), 63. Нерадостна и тъмна върволица съдби е таз земя видяла .. и тук се е той само одържал, той само, тоз народ, когото плиткоуми, вий псувате. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 214. Иван Енки дума: / "Сестрице ле Енке, / не смея да кажа, / че си дългокоса, / пък си плиткоума, / ша кажеш на мама, пък мама на татя: / Змеица ма либи, /змеица довица". Нар. пес., СбВСт, 6.

Списък на думите по буква