ПЛОВДИВЧА̀НИН

ПЛОВДИВЧА̀НИН, мн. пловдивча̀ни, м. Мъж, който е роден или живее в град Пловдив. — Мислех да те питам къде има наблизо книжарница. — Ами питай де. — Няма смисъл. Видях, че номерът е софийски .. — Номерът си е номер, може аз да съм пловдивчанин. Д. Цончев, М, 119. Първите българи, които отиват в Прага да намерят младия историк [К. Иречек], са панагюрецът професор Марин С. Дринов от Харковския университет и пловдивчанинът д-р Константин Стоилов от Хайделбергския университет. А. Каралийчев, ПГ, 189. В дипломатическата преписка между Виена, Цариград и Букурещ около 1800 г. се споменават неведнъж имената на видни търговци от български род, като например това ..; на пловдивчанина Димитри Иван. М. Арнаудов, БКД, 8. Пловдивчани са заняти, види са, с вопроса: кого от учителите да изпратат на изложбата. Хр. Ботев, Буд., 1873, бр. 1, 1.

Списък на думите по буква