ПЛОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀ВКА ж. Диал. Патица; юрдечка, ма̀ница. В кошарата имаше двадесет овни с толко овци, четири волове и четири крави; а в двора секакви животни, като кокошки, пловки, гълъбе и други подобни. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 118. Кокошки, гъски, пловки (патки) и други домашни птици бяха неща неценни: тях можеше да лови всякой без пари. СбНУ II, 111. Коато паднаме у едно блато, научи се една пловка да ми мъти у перчина. СбНУ XLI, 450. Това нема Филип добъ̀р юнак, / отиде си по гора по лова, / да си лови пловке златнокрилке, / йелене и златне кошуте. Нар. пес., СбНУ IV, 67-68.