ПЛОД —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛОД, плодъ̀т, плода̀, мн. плодовѐ, след числ. пло̀да, м. 1. Рожба на растение, която съдържа семе. Орехите капят обелени: корите им остават на дървото, а плодът пада долу. А. Каралийчев, С, 296. По-нататък, под гората към село се белеят цветовете на ягоди: дали не ще вържат пак миризливи и сладки плодове? А. Страшимиров, ЕД, 71. След оплождането [на черешата] завръзът бързо се развива и дава костилков плод. Бтн VI кл, 115. На нов месец не се сеят фидани или друга седба, защото само цъфтели, а не завръзвали плод. СбНУ VI, 92. Секо дръво плод не дава. СбНУ IX, 205. Семкови плодове. Черупчести плодове. Ягодови плодове. Цитрусови плодове. Диворастящи плодове. // Само ед. Събир. Всичко, което е родило дадено растение или растенията от дадена нива, местност и под. като едно цяло. Клоните [на черешата] бяха увиснали, натежали от плод. К. Калчев, ПИЖ, 151. Нивите се очистиха от тръни и бурени, и плодът им се утрои. Елин Пелин, Съч. IV, 98. Жените се радваха на добрия плод на лозята, а Стоян гледаше Калина и само ѝ се усмихваше. К. Петканов, П, 43. Исус благославяше обилния плод на земята, благославяше и края на тежкия човешки труд. Й. Йовков, Ж 1945, 137. Като
сеяли орѝзо, па не знаяли, кико да го работа, та затова давал им малко плод. СбНУ XXIX, 169. ● Обр. Нашето явяване на бял свят не е нищо друго, освен благополучният край на един биологичен процес с премеждия, или по-точно казано, всеки от нас е внезапно отронен плод от грамадното дърво на живота. Св. Минков, РТК, 11.
2. Стесн. Рожба на растение, която се употребява за ядене, обикн. в сурово състояние; овошки, овощия. Тоя човек не се грижеше ни за храна, ни за дрехи, а се хранеше само с хляб и диви плодове. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. — Какъв обед поръчахте? — Майонеза с пъстърви, телешко, пилета, щрудел, сладолед и плодове. Д. Димов, Т, 204. Намерих се сам под ябълката и ядох, ядох до насита. Взех и няколко плода за баба. Г. Белев, ПЕМ, 33. Получихме гориво, прясна вода.. и тропически плодове — банани, кокосови орехи и ананаси. Д. Богданов, ТА, 77. Голяма река поеше градината, дето имаше различни видове растения, хубави наглед, и плодове приятни на вкус. Н. Михайловски, ССИ (превод), 98. Сладки плодове. Сочни плодове. Узрели плодове. Пресни плодове. Сушени плодове.
3. Зародиш, неродена рожба на човек или животно. Залата беше изпълнена както обикновено с жълтеникав тютюнев прах.. Тук работеха бременни жени, които осъждаха плода си на хилав живот още в утробата. Д. Димов, Т, 32-33. — Сега гледай само харно да се вардиш.. И тя повтори всичките правила и целия ред, който трябва да спазва всяка бременна жена, за да износи благополучно плода си. Д. Талев, ПК, 764. — Бързай за ветеринарния... Макар да е среднощ, но го докарай тук, да не изпуснем и кравата, и плода. ОФ, 1950, бр. 1745, 4. Ангелът ѝ отговори: "Дух светий ще дойде върху тебе, и силата на Вишния ще та осени; защото плодът на утробата ти ще са нарече син Божий". Н. Михайловски, ССИ (превод), 104.
4. Прен. Книж. В съчет. с предл. на и отвл. същ. за проява, качество, чувство и др. Резултат, последица от проявата, дейността, качеството и др., означени от съществителното. Нравственият мир на европееца, домашната му обстановка — плод на вековна традиция и постепенно усъвършенствуване умственото движение.. хилядите проявления на прогреса не обременяват вниманието на бай Ганя. Ал. Константинов, БК, 60. Груда е обикнал народната песен още от дете, сам е сбирал народни песни, изучавал ги е и плод на това му изучавание е една.. студия за народната песен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Това също беше плод на безшумната, но усърдна работа на поп Доча. Й. Йовков, Ж 1945, 109. Някаква червенина, плод на вътрешно смущение или на безпокойство, играеше по бузите на учителката. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. Плод на случайност. Плод на безразсъдство. Плод на въобръжението.
◊ Забранен плод. Книж.; Запретений плод. Остар. Книж. Нещо забранено или недостъпно, което силно привлича, изкушава. А пийнеш ли, изкушенията сами идват при тебе, иска ти се от всичко да опиташ, и най-вече от забранения плод. Д. Мантов, ХК, 104. О, не! не прося ази състрадане / за своя горък и разбит живот: / нито ще сетя нявга разкаяне / че накусѝх от запретений плод. К. Христов, ПВ, 60.