ПЛОДОРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОДОРО̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. 1. За земя, нива — върху който отглежданите растения раждат, дават богат, изобилен плод; плодоносен, плодовит. Противоп. безплоден. Плодородни и китни бяха тия топли полета, но изглеждаха обезлюдени, напуснати. А. Гуляшки, ЗВ, 177. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшенично зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя. Елин Пелин, Съч. III, 11. Краставицата изисква плодородна, прясно наторена почва. Бтн V и VI кл (превод), 104. Когато реката се дръпва в бреговете си, тя оставя подире си влажен кал, който наторява земята и я прави необикновено плодородна. Н. Михайловски, РВИ (превод), 26-27. Плодородна равнина. Плодородна долина. Плодородна плантация. Плодородна нива. Плодороден чернозем.

2. За растение — който ражда, дава богат, изобилен плод; плодовит. Противоп. безплоден. Извисяваше снага един стар, клонест и много плодороден орех, който за нещастие беше поникнал точно на границата между единия и другия двор. К. Калчев, ПИЖ, 66. Плодороден сорт.

3. За период от време — през който има богата, изобилна реколта; плодоносен, плодовит. Годината беше плодородна, житниците пращяха от жито. Ив. Вазов, Съч. XIV, 88. През първата плодородна година след чумата той се разтича като хала и закупи голяма част от храните в околията. Д. Талев, ЖС, 119. Чудно плодородно лято! / Пада дъжд и слънце грей. Н. Фурнаджиев, СП, 45.

4. Който благоприятства плодородието, който създава добри условия за плодородие; плодотворен, плодоносен. Плодороден дъжд. Плодородна влага.

5. Остар. За дърво, растение — плоден (в 3 знач.). Плодородните дръвя раждат плодове и овощия. П. Р. Славейков, ПЧ, 7.

6. Прен. Остар. Успешен, резултатен, ползотворен; плодоносен, плодотворен. За да бъде тази пропаганда плодородна.. трябва да приемем най-добрия начин на работене. Раб., 1894, бр. 18, 1. То [възпитанието] разпростира съвременно и предразсъдки, и плодородни идеи. Ч, 1871, кн. 10, 292.