ПЛОДОРО̀ДИЕ

ПЛОДОРО̀ДИЕ, мн. няма, ср. 1. Способност на почвата, на земята да поддържа с хранителни вещества растения, за да раждат, дават много плод; плодородност. Противоп. безплодие. Органическите торове .. имат особено важно значение за повишаване на почвеното плодородие. РД, 1958, бр. 7, 1. Най-важното свойство на почвата, по което тя се отличава от скалите, е нейното плодородие. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 5. Земните фактори за развитие на растенията .. не са равномерно разпределени по земната повърхнина, вследствие на което и плодородието на почвата не е еднакво. М. Мичев и др., З, 94. Като ще изсекат хубавите ни гори, ще развалят доброто орошение на земята ни и с това много ще повредят на нейното плодородие. НБ, 1877, бр. 63, 245.

2. Прен. Съвкупност от земеделски продукти, които се получават за един сезон или за една година, като резултат от вложен труд; реколта, добив. Стоичко разправяше за домакинските си занятия, за нивята, за воловете, за плодородието нея година. Ив. Вазов, Съч. XI, 23. "Дебел сняг — голям комат", говореха си селяните и предричаха добро плодородие. Й. Йовков 1945, 64. От птичия тор зърното зрее по-скоро и налива са, плодородието бива изобилно и употребеният труд са откупува двойно и тройно. Знан., 1875, бр.20-21, 318. // Разш. Изобилие, богатство. На Св. Симеон не се дава нищо от къщи, за да не избяга плодородието от къщата и да иде у съседите. Ив. Хаджийски, БДНН I, 143. В къща, в която влизат чужди хора и сядат на трапеза, в нея всякога ще има веселие и плодородие. К. Петканов, СВ, 32.

Списък на думите по буква