ПЛОДОТВОРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОДОТВО̀РНО. Нареч. от плодотворен (в 1 знач.); ползотворно, резултатно. Да осветлиш ума на селянина, .., да му помогнеш да се научи да работи по-плодотворно, .. — има ли идеал по-висок от тоя? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. В града .. Михаил Нинков се е развъртял плодотворно: строи се районна болница, пощенска палата, финансово управление. Ст. Станчев, НР, 30. Най-после се убедихме, че е необходимо да се държат сказки сякоя неделя в читалищния салон; че това действува твърде плодотворно. Ч, 1875, кн. 3, 101-102.