ПЛОДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛОДЯ̀ -ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. 1. Книж. Пораждам, създавам. Но ний знаем, че в нашто недавно / свети нещо ново, има нещо славно, / що гордо разтупва нашите гърди, / и в нас чувства силни, големи плоди. Ив. Вазов, Съч. I, 202-203. Изгорил бих всички книги, / всите умствени вериги / и науки гнили, що плодят, / и човека в мрак що водят. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 221.
2. Рядко. Раждам и отглеждам потомство. Та ся сдружат и сближат [невестата и юнакът], за да си помагат един другому и да плодят свят. Й. Груев, КН 7 (превод).
3. Прех. и непрех. Рядко. За земя, нива и под. — раждам, давам плод. Благодатна е тамошната земя (индийската), близка до целина, неизнасилвана да плоди. В. Мутафчиева, БС, 141.
4. Отглеждам голям брой полезни животни, птици и др.; въдя, развъждам. Зърно ли ще сеем, добитък ли ще плодим, лозе ли ще садим, то си е наша българска работа и не е лъжица за турски уста! К. Петканов, ЗлЗ, 262. По гористите места хранят много свине, тако-речи по всички области плодят буби, които дават харна свила. Й. Груев, УЗ, 56.
ПЛОДЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. За човек — размножавам се, създавам потомство. Лъкавските колибари тъй я караха на времето — по един баир на всеки и си живее там.. Там се раждаха, женеха и плодеха, всичко там. Н. Хайтов, ДР, 155. Бог, кога въвел Адама и Ева в рай, благословил ги и казал: "Плодете се, пълнете земята и я обладайте". Д. Манчев, НН (превод), 11. Младите кара да се женят: едно — взаимното естествено влечение на младите, а друго — да се прибере момчето, .., да родят и изхранят чада,.., за да се плоди свят. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 182. Тук раждали са през векове, / плодили са се тук с толкоз бес / на няколко народа синове — / и мрели са, пропадайки без вест. К. Христов, ИВ, 14. // За животно — размножавам се, въдя се, развъждам се. И най-простият овчар знае, че породата се подобрява, когато оставиш да се плоди най-свястното животно от всяко ягнило. В. Мутафчиева, СД, 53. Кадѐ о̀реме, да се ро̀ди, кое кръ̀миме, да се пло̀ди! СбНУ XI, 441. // Остар. За растение — размножавам се. Животът на растението състои само в хранене и в размножение, затова тии имат оръжия само за да ся хранят и да ся плодят. Д. Мутев, ЕИ1, 83.
2. Прен. За сдружение, организация, идея, проект и под. — възниквам, множа се; умножавам се, роя се, раждам се. Вървеше малко като мода сега, след войната, да се правят разни организации, но щом съблюдаваха законите и не се занимаваха с антидържавна дейност, да си се плодят. Д. Фучеджиев, Р, 232. Тунето се разведе и се почувствува държавник. В девствената му дотогава глава изведнъж взеха да се плодят проект след проект. В. Пламенов, ПА, 54.