ПЛОСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀СКА ж. 1. Етногр. Вид плосък, заоблен съд за ракия, обикн. от керамика или дърво; бъклица. Имаше постлана чергица, възглавници и пълна гледжосана плоска със силна парлива джибровка. Д. Немиров, Б, 146. Минтан отново плю в овеса, после извади от горния джеб на палтото си малка стъклена плоска, пълна с ракия, навири я и дълго цъка с устни. К. Петканов, ДЧ, 8. Около трапезата бяха вече човек до човек и две-три калени плоски с подгрята ракия вървяха от ръка на ръка. Н. Попфилипов, РЛ, 59. Знаех — наблизо има кладенче. Исках да си напълня плоската с прясна вода, па и нещо ми текна да сляза към кладенчето. З. Сребров, МСП, 84.

2. Диал. Клечка, треска̀ (Н. Геров, РБЯ IV).