ПЛОСКАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОСКА̀Т, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Плосък; плоскав. Село Задунайка, със своите плоскати равнини и гьолища, слаба е била да насити човека [Христо Ботьов], който е чувал фученето на Стара планина. З. Стоянов, ХБ, 50. Ако и да имат външно

сходство с человека, те [маймуните] са грозни: носът им е плоскат, лицето им сбърчано — лукаво и тъжно, което ги прави еще по-забавни. Пч, 1871, кн. 1, 9. Повърхнините имат дължина и ширина и са или плоскати като на масата, или корубести като на изпъкнато стъкло. П. Р. Славейков, ПЧ, 42.