ПЛО̀СКОСТЕН

ПЛО̀СКОСТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Спец. 1. Който е присъщ за плоскост, който е с форма на плоскост, разположен на една плоскост (в 1 знач.). Архитектурните елементи не навлизат с пластичните си форми в пространството на вестибюла, не го моделират, а запазват плоскостния характер на стената като граница на пространството. М. Бичев, АНВ, 203. // Който се отнася до плоскост, плоскости. Лепилото като плоскостно свързочно средство съединява цели площи, което е по-подходящо от свързването в една точка. Вл. Брънеков и др., СД, 97.

2. Който се отнася до работа, действие в една плоскост (в 1 знач.) . Буталните ротационни машини с плоскостна кинематика носят названието си от това, че .. всички движения .. се извършват в една равнина, перпендикулярна на оста на въртене. Д. Вълков, Х, 165. Измиването се характеризира с плоскостно пренасяне на изветрелия материал от валежната вода. То може да се наблюдава по нивите след пороен дъжд. Геогр. VIII кл, 1965, 77. Ярките и чисти бои, както и плоскостното третиране на живописта, са характерни за стилните похвати, прилагани от художниците у нас през ХI-ХII в. Ст. Михайлов, БС, 90.

Списък на думите по буква