ПЛОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀ЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и -чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е направен от плочи; плочест. В една широка падина там се зеленееха плочените покриви на малко планинско село — купчина от къщурки с ниски каменни стени. Д. Талев, ГЧ, 444. За Родос мога да ви говоря много .. Познавах като свой дом тази крепост, завита в полукръг около скалистия залив, тесните ѝ улици с еднакво високи къщи, дълбоките хладни колони покрай плочената настилка. В. Мутафчиева, СД, 96. Черквичката се е слупила под тежестта на плочния покрив. Елин Пелин, Съч. IV, 81.

2. Който е предназначен за производство на плочи, плочки. Работниците от тръбния и плочния цехове с радост отчитат сега, че 75 на сто от рашиговите пръстени и плочки .. са готови. РД, 1950, бр. 352, 3.

◊ Плочна преса. Печат. Малка печатарска машина за висок печат, при която носачът на формата и натискачът са две плочи; американка, тигел преса.