ПЛОЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀ЧИЦА ж. Умал. от плоча; малка плоча, плочка. Минаха главната улица, постлана с добри плочици. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 112. Момчиловци бяха стегнати сега в ризници от пъстроукрасена кожа, по която блещяха медни плочици. Ст. Загорчинов, ДП, 433. Ето печката, сглобена от четвъртити керамични плочици... зелени, лъскави керамични плочици... Д. Немиров, Др, 136. Написват тогава другарите му на панакида азбукето, проказват му го няколко пъти и дават му след туй дъсчената плочица, та самичък вече да чете и да учи буквите. Т. Влайков, Пр I, 93. Черната слюда е в ситни плочици. П. Делирадев, В, 44.

◊ Кръвни плочици. Анат. Миниатюрни елементи на кръвта у човека и гръбначните животни с неправилна форма и големина 2-3 микрона в диаметър, които вземат участие в съсирването на кръвта; тромбоцити, кръвни плочки. С кръвната плазма са свързани редица функции на кръвта: червените кръвни телца осигуряват пренасянето на кислорода .., белите кръвни клетки участвуват при защитата на организма, а с кръвните плочици е свързано съсирването на кръвта. Анат. VIII кл, 89.