ПЛОЩ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛОЩ, площта̀, мн. пло̀щи, ж. 1. Повърхност или част от повърхност на земята или на друго място, както и на предмет. Цялата площ на тоя полуостров, образуван от завоя на Янтра, е била застроена с черкви и параклиси. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 172. Площта на едно планинисто място е неравна. П. Р. Славейков, ПЧ, 43. Една след друга следваха светкавиците и вън пламваше ослепителен огън .. Виждаше се иконостасът, където по-ясно от другите светваше жълтата площ на новата икона. Й. Йовков, Ж 1945, 178. Център на градската площ е обаче пазарът, който пресича тър‑
жествената улица на града. М. Бичев, АНВ, 450. България има площ от 110 хиляди км2. // Със съгл. опред. Част от пространство в сграда или друго място, предназначено за нещо или покрито и изпълнено с нещо, означено от определението. И се налага по няколко пъти да връщат редосеялките в завода и да ги пребоядисват. Боядисват ги и пак ги закарват на стихиите. Няма складови площи. Ст, 1968, бр. 1189, 3. Мъже небръснати и боси / вървят с мотика или кошник / и към тютюневите площи / звънът на лейките се носи. А. Муратов, ХД, 17. Водна площ. △ Зелена площ. △ Посевна площ. △ Тревна площ.
2. Само ед. Мат. Количествена характеристика на част от повърхност, равнина, ограничена от крива линия или от свързани помежду си прави, линии; повърхнина, лице. Необходимо е да бъде изчислена площта на землището. М. Мичев и др., З, 44. Масовият център на периметъра и площта на успоредника е пресечната точка на диагоналите. Матем., 1965, кн. 6, 36. Площ от кръг е равна с произведение от окръжността на кръга, умножена с половина от спицата. В. Груев, НПГ, 31.
3. Остар. Площад, мегдан. Днешний Цариград не може да даде ни най-малко понятие за стария, който с великолепните си здания, памятници и площи (кръстопътища, мегданлъци) превъзвишаваше светската столица. Б. Димитров, Я I (превод), 47. Той [Никон] скрил в палатите си войводата на княза Хилкова, па излязъл самичък да увещава побунените, които го били тъй зле, щото ся прострял като мъртъв на площта. Д. Душанов, ИПХЧ, 189. При засяданието на слънцето сичките тибетци си оставят работата и са събират на улиците и по площите на обща молитва. Ч, 1872, бр. 18, 833.
◊ Тръгвам / тръгна по наведена<та> (наклонена<та>) площ. Остар. Книж. 1. Започвам1 да живея непочтено, безнравствено; пропадам. 2. Вървя към упадък, развивам се зле. Но вече в ХIII и в началото на ХIV в. епохата на Данте, предшественика на Италианския ренесанс, България бе тръгнала в политическо отношение по наведената площ, която имаше да я доведе до зеещата пропаст. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 75.