ПЛОЩАДЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛОЩА̀ДЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от площад. Сега по площадчето тракаха каруци, бучаха камиони, натоварени със стока, а край павильоните и сергиите за стоки, плодове и зеленчуци се трупаха жени и мъже с чанти и кошници. П. Стъпов, ГОВ, 188. Влахът плесна с камшика по трепкащите гърбове на белите коне и файтонът отмина нататък, към кривото многоъгълно площадче, всред което стърчеше паметник. Ст. Дичев, ЗС I, 578. Димо, общинският слуга, слизаше по стълбите на общината .. Когато излезе на малкото площадче, .. се спря пред кръчмата на Маджарата. Й. Стоянов, ПД, 34.