ПЛОЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛО̀ЩЯ, ‑иш, мин. св. пло̀щѝх, несв., прех. Остар. и диал. Удрям нещо да стане плоско; разплесквам (Н. Геров, РБЯ). площя се страд.

ПЛО̀ЩЯ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. 1. Ставам плосък; разплесквам се.

2. Прен. За земна или водна повърхност — простирам се, разпростирам се. То [козарчето] ни каза, че като преминем двете реки (Белий и Черний Вит, мисля), насреща в голямата гора, която са площеше напреде ни като морска повърхнина, имало една говедарска кошара. З. Стоянов, ЗБВ II, 246.

3. Прен. Бездействам, мързелувам, излежавам се. — Аз нося, аз принасям да ви хрантутя, .., а вие седите да чакате наготово и като ханъмки цял ден вкъщи са площите — че каква файда от вас? Ил. Блъсков, ПБ I, 100.