ПЛУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от плувам. Ние отиваме да се къпем и ни обхваща една радост, която става все по-голяма, колкото повече се приближаваме към Дунава. Предвкусваме удоволствието от плуването, от борбата с вълните. Д. Немиров, КБМ кн. 3, 118. Д-р М. с важността и решителния тон на един капитан, който се впуска в премеждливото морско плуване, прибави. Ив. Вазов, Съч. ХV, 107. Между пръстите на задните си крака [голямата водна жаба] има плавателна ципа, която играе голяма роля при плуване във водата. Биол. VII кл, 33. Влязохме в парахода, обърнахме около Акрополис .. в Мраморното море и подир час и половина плуване, стигнахме в пристанището. Св. Миларов, СЦТ, 56.

2. Спорт. Вид спортна дисциплина — състезание, при което се плува по дадени правила в определен стил, обикн. на разстояние 100-1500 м. — Какъв е твоят любим спорт? — попита той. — Плуването — отвърна Венко. Ал. Бабек, МЕ, 222. Лекоатлетическите бягания .., плуването и други могат да се моделират от гледище на целите и методите на тренировка. Ем. Жечев, Б, 197. За първи път се предвижда да участвуват в олимпийските игри състезатели по гребане, .., плуване и водна топка. ВН, 1960, бр. 2727, 3.