ПЛУВА̀Ч

ПЛУВА̀Ч м. Остар. Плувец. Стремски, запознат с водната стихия през многогодишното си живеене на Босфора и изкусен плувач, беше снел вече сетре, .., готов в плуване да търси спасение от близката гибел. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 79. Галите и франките биле прочути като харни плувачи. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 24. И плуваче ся мажат с мас, за да ся щиват по-лесно из водата. Й. Груев, Ф (превод), 34.

Списък на думите по буква