ПЛУВВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ВВАМ, ‑аш, несв. (рядко); плу̀вна, ‑еш, мин. св. плу̀внах, св. непрех. 1. Рядко. Понасям се с плуване, започвам да плувам. Рангел плувна по тая посока. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 229-230. Мили мамини патенца, вчера ги насадих, а днес се излюпили и плувнали. П. Р. Славейков, БП I, 267. Дребна лодка, като морско пиле, радостно / плувна, тихите вълни разряза. Ив. Вазов, Съч. II, 138. Наоколо е лес и угар. / Далече — ясен кръгозор. / И плувват там едно след друго / ятата в бистрия простор. В. Раковски, ППС, 39.

2. Прен. С предл. в. Обливам се, покривам се изведнъж обилно с някаква течност (пот, сълзи, вода и др.). Очите на ранения бяха втренчени в неговите [на войводата] очи и само в тях още гореше жива светлина. Те го гледаха живи, млади и хубави, жадни, уплашени, докато плувнаха в сълзи. Д. Талев, И, 132. Плувнах в пот. Добичето плувна в кръв. // Обикн. за течност. Обхващам, обливам външността на нещо или някого. Митруш размаха юмруци. По лицето му плувна червенина. Д. Добревски, БКН, 104. По гърба ми плувна пот. По лицето ѝ плувнаха сълзи.

3. Прен. Изведнъж ме обхваща някакво състояние. От предишната обида в Миряновата душа не остана нито следа .., очите му

плувнаха в доволство, броеницата весело зачатка под дебелите му пръсти. Ем. Станев, ИК I и II, 198.