ПЛУВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛУВЀЦ1, мн. ‑вцѝ, м. 1. Човек или животно, който умее да плува. Тя беше добър плувец! Но къде отиваше? Къде искаше да стигне? Неразумно момиче! А. Мандаджиев, ОШ, 35. — Господин Рилски, мога ли да зная колко време може да плувате в морето? — Аз не съм плувец. К. Петканов, В, 33. — Не виждаш ли, че не зная да плавам? Как ще отида да те спасявам тебе, плувеца! Д. Немиров, КБМ кн. 3, 124. Есетрата е добър плувец. Тялото ѝ е вретеновидно със силна опашка, която завършва с несиметрична опашна перка както при акулите. Зоол. VII кл, 72. // Стесн. Състезател по плуване. През четвъртия ден от състезанията за световно първенство по модерен петобой победител излезе унгарският плувец. НС, 1958, бр. 125, 1. От Видин до Русе гребните лодки ще бъдат придружители на плувците. РД, 1950, бр. 197, 3.
2. Човек, който плува в даден момент. Забелязах в реката няколко плувци.
3. Остар. Мореплавател. Вятърът и вълните биват на помощ на най-вещите плувци. Й. Груев, СП (превод), 51. Минават и дни, и години — все бури, / все върли борби безизходни... / Плувците изгубиха вече надежда / да видят пак брегове родни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 181. Ей дружина! Честита година! / Че дал Господ кому както знае, / .. / на плувците безбурно да плуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74.
ПЛУВЀЦ2, мн. ‑вци, след числ. ‑а, м. Спец. Поплавък, плувка2. При микроманометри .. се установяват малки промени на височината .. чрез микроскопно отчитане .. или чрез увеличена прожекция на вертикална скала, закрепена към плувец, който е поставен във вертикалната тръба. М. Попов, Х, 29.
— Друга (остар.) форма: пловѐц.