ПЛУЖЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛУ̀ЖЪК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Остар. и диал. Плужек; плужков, плъж, плъжец, плъжковец, плужул. Плужъци плъзнаха по изкорубените змиевидни корени. Ст. Загорчинов, ЛСС, 17. ^● Обр. Ний виждаме гнева на писателя [Ал. Константинов], .. с удоволствието на нравствен атлет да мачка в калта някой дезертьор на своя дълг пред отечеството, някой плужък на мисълта. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 156.

— Друга форма: плу̀жак.