ПЛУ̀ТА

ПЛУ̀ТА1 ж. Остар. и диал. 1. Коркова тапа, запушалка. Гарафата са затулва с една плута .., през средата на която са прокарва лозината, после са наслага наоколо плява на дебело, без да са вижда гроздето отвън. Лет., 1876, 74.

2. Плувка1 (в 1 знач.); плюто, плавка.

ПЛУ̀ТА

ПЛУ̀ТА2 ж. Остар. Сал; плот2. Черковата си те .. развалили и навързали на плута .. Нъ бурята им разкъсала плутите, дъбът потънал. Д. Душанов, ИПХЧ, 216.

Списък на думите по буква