ПЛУ̀ТА1 ж. Остар. и диал. 1. Коркова тапа, запушалка. Гарафата са затулва с една плута .., през средата на която са прокарва лозината, после са наслага наоколо плява на дебело, без да са вижда гроздето отвън. Лет., 1876, 74.
2. Плувка1 (в 1 знач.); плюто, плавка.