ПЛУ̀Я

ПЛУ̀Я, плу̀еш, мин. св. плу̀х, несв., непрех. 1. Рядко. За органично вещество — разлагам се, гния; разплувам се. По едно време ти се чини, че тия [жабите] невидими и неизчислими създания, които плуят в локвите, изпращат своя силен протест против небето. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 131. Не ядете ябълките и те плуят. Обр. Къщата плуе в мръсотия.

2. Прен. Неодобр. Обречен съм на постепенно унищожаване, изчезване, загиване; гина, чезна, гния. Плуй сега из участъците и казармите да ти дойде ума в главата. Ал. Константинов, Знаме,1897, бр. 16, 1. И правдата отговаря / и така гласи: / .. / Рано, късно, зло лукаво, / плуй под мойта власт, / правото чрез мен е право: Силата съм аз! Ив. Вазов, Съч. I, 168. Обр. В мухъла и плесента на мързела плуе нашата мисъл. Ив. Вазов, Съч. IХ, 148.

3. Прен. Неодобр. Водя жалко съществувание в крайно лоши условия, които постепенно ме затъпяват и унищожават духовно; гния. — Мълчи! Мълчи! — закрещя вече тя. — Какъв живот ми създаде? Да плуя на село, а когато дойде хубавото, хайде доброволец на война... М. Грубешлиева, ГР, 101. — Дадох ти възможност да спечелиш, но изглежда че съм сбъркал! .. Ти трябваше да плуеш цял живот в тъпата си работилничка и да броиш левчетата! Н. Русев, П, 48. При всичката бедност и тъмнина, в която плуеше, народът ламтеше за зрелището на царските шествия. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 178. Като видя, че се разбесня Стамболов, ти взе че си обра крушите от България, заряза тия роби, нека си плуят в робството. Ал. Константинов, Знаме, 1895, 20.

4. Прен. Разг. Неодобр. Прекарвам в бездействие дълго време на едно и също място, обикн. неприятно, с лоши условия; кисна. — Само аз, глупакът, още те търпя! Не взема да ти дам пътя, ами... Мързи те да излезеш навреме. Лежиш, плуеш, като биволица в гьол... М. Грубешлиева, ПП, 58. — Слепи ли са били по-рано да поправят моста, а не да плуем цяла нощ на къра! — гърмеше първата класа. Ив. Вазов, Съч. VII, 123. Плуе по кръчмите. Н. Геров, РБЯ IV, 45.

Списък на думите по буква