ПЛЪЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЪ̀ЗВАМ1, ‑аш, несв.; плъ̀зна, ‑еш, мин. св. плъ̀знах, прич. мин. страд. плъ̀знат, св. 1. Прех. Тласвам, придвижвам някого или нещо без колела по много гладка, полирана, мокра или наклонена повърхност, по лед и под.; пързулвам. Фурнаджията отряза половин самун и го плъзна по тезгяха към него [Стоян]. Д. Талев, ЖС, 20. После плъзна сърдито по плюшената покривка чашата си към другия: — Що ме гледаш, сипи! ... Да ми се отвори гърлото. А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 6. Плъзна шейната по заледената пътека и тя буквално полетя по стръмното. △ Бащата слагаше детето най-горе на детската пързалка, после го плъзваше надолу и бързо се впускаше да го поеме отдолу.
2. Прех. Придвижвам изведнъж по гладка повърхност с плавно, леко докосване нещо (обикн. ръка, длан); прокарвам. Мануш влезе в обора при конете. Плъзна длани по гладкия им косъм, отвърза ги от яслите и ги изведе на двора. И. Петров, МВ, 6. Развълнуваният съпруг плъзна ръка по рамото ѝ [на Бонка], помилва я по лицето. Г. Райчев, ЗК, 12. Адвокатът сръчно взе перото и го плъзна по гладкия лист, написа бърже адреса и захапа перодръжката в очакване. Кр. Велков, СБ, 72. Момъкът дълго стои облегнат на вратата с унесено лице. Сетне изведнъж се врътва, затропва със своите високи сандали към вътрешната стая и скоро излиза с малка устна хармоничка. Сяда на масата, дето бяха гостите, хваща с две ръце малкия инструмент и леко го плъзва по устните си. К. Константинов, СЧЗ, 31.
3. Прен. Прех. В съчет. с поглед, очи — поглеждам обикн. бързо, бегло нещо или поредица неща. Малко по-късно на терасата се явиха Анет и Надежда Захарова, .. Евгени равнодушно отвърна поглед от тях, плъзна очи по пъстрото множество из булеварда и се загледа в далечината на юг. Д. Ангелов, ЖС, 365. [Доцентът] плъзна поглед по правите, корави класове. В. Ченков, ЗХ, 145. Всеки път когато Рада го срещаше из голямата Данаилова къща, изтръпваше от желание да го спре, да го помоли... ала всеки път той плъзваше разсеян
поглед по нея и отминаваше, забързан и залисан в работите си. Д. Рачев, СС, 120-121.
4. Непрех. За кръв, сълзи, пот и др. течност — започвам да тека по някаква повърхност; потичам, стичам се, запълзявам, плъзвам се. По слепите му [на Данашков] очи плъзнаха две топли ручейчета. Д. Калфов, Избр. разк., 109. По лицето му плъзнаха две едри сълзи. К, 1967, кн. 7, 5. Задъхан пристава. В очите му болка е смръзнала / и ужас и яростна стръв. / Въздишка последна и ето по устните плъзнала / рубинена ивица кръв. Хр. Смирненски, Съч. I, 152.
5. Прен. Непрех. За израз, гримаса за чувство, настроение — появявам се върху лицето обикн. изведнъж; преминавам, пропълзявам, плъзвам се. Лицето му ставаше сурово, каменно. След това виждаше децата, Иванка и по лицето му плъзваше печална усмивка, която разтопяваше бръчките и той шепнеше несвързано имената им. П. Здравков, НД, 104.
6. Прен. Непрех. За светлина, влага, огън и др. — разпростирам се постепенно върху някаква площ, повърхност; пропълзявам. Но щом дойдеше есен,.., шумата на гората се зачервеше и гъсти мъгли плъзнеха по гребена на Балкана, .. — тогаз той, .., слизаше от планината. Й. Йовков, СЛ, 158. Когато достигна [Руменов] билото, като изневиделица над храстите плъзна прожекторна лента, чийто край се губеше далече на запад. Х. Русев, ПС, 25. — Вие, .., горе до просеката, ще пазите огъня да не плъзне надолу. Хр. Смирненски, Съч. III, 149. А с пролетта навред започва / един неудържим кипеж / .., / и плъзва благодатна влага, и кипва нашия живот. Г. Джагаров, МП, 9.
7. Прен. Непрех. За слух, мълва, новина и под. — започвам да се разпространявам; понасям се, разнасям се. Кому се зловиде нашето щастие? .. — На тебе! Откак ти си дойде, из село са плъзнали думи за мене. Р. Стоянов, М, 33. Всеки ден между работниците плъзваше някоя нова смешка. Бл. Димитрова, ПКС, 46. Преди години Селвина отиде в града на някакви курсове .. Върна се тя, а по селото плъзнаха разни приказки — имала се с някакво момче — гражданче било... Ц. Лачева, СА, 57. И в това време плъзнаха между народа странни учения за нов бог — за ново добро и зло. Н. Райнов, КЦ, 10.
8. Прен. Непрех. За чувство, настроение, отношение — появявам се и постепенно обхващам съзнанието, душата; пораждам се, пропълзявам. Кога запееше и песента му литнеше над дворища и над нивя, всеки се заслушваше и усещаше как в сърцето му плъзва нежност и горест по нещо невидяно, нещо далечно, нещо несбъднато. НК, 1958, бр. 4, 4. Плъзна съмнение в душите на хората. △ Страшно недоволство плъзна сред народа. △ Плъзна вражда между съседите.
ПЛЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; плъ̀зна се св., непрех. 1. Придвижвам се, като се плъзгам (в 1 знач.) изведнъж върху гладка, наклонена или хлъзгава повърхност; подхлъзвам се, изпързалвам се, пързулвам се. Уплашен и смутен, .., плъзнах се кой знай как и цял се цамбурнах във водата. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 11. Полекичка, полекичка, да не се плъзнеш по стълбата, че тази сутрин я мазах с подово масло! Чудомир, Избр. пр, 78. После [Данкин] улови лакираните перила на стълбата и се плъзна по тях на корема си чак до долния им край. Д. Димов, Т, 664. Опита се [Велика] да подкара ралото, но то се плъзна по замръзналата земя и се удари в краката на воловете. К. Петканов, МЗК, 112-113. Ние разбивахме пъртината, за да се плъзнат по новия път шейните на ония, които идеха след нас. А. Каралийчев, НЗ, 127. ● Обр. Ето и папа̀ пристига да ме вземе. Довиждане! Видяхте ли — от устата ми се плъзна: казах ви "довиждане", а да кажа "сбогом" е толкова по-лесно. П. Спасов, ХлХ, 151. // Придвижвам се изведнъж, бързо, седнал или застанал върху нещо, което се плъзга (в 1 знач.), като понякога губя равновесие. Преваля сняг. Уж на шега, а натрупва до колене. Изкараш шейната, плъзнеш се два пъти и плазовете застържат на земя. И. Петров, ЛСГ, 48. Плъзнах се на една бананова кора и паднах.
2. Разш. За превозно средство, врата и др. — потеглям, тръгвам или се придвижвам плавно, леко, обикн. по гладка повърхност или по релси, канал и др. Вагонът потръпна, плъзна се по релсите, изпращачите замахаха с ръце. А. Гуляшки, МТС, 28. Гондолиерът бързо избута лодката от пристана .. и я подкара в грациозен ход. Лодката се плъзна леко по водата. Ив. Мирски, ПДЗ, 124. Полунощният влак мина покрай него .. и се плъзна по втора линия. Той не спираше на Разделна. А. Каралийчев, ПГ, 65. //Придвижвам се изведнъж плавно, леко по гладка повърхност, като едва я докосвам. Нели шумно отваря и затваря вратата на нашата стая. После стои няколко мига права и се ослушва, събува се внезапно по чорапи, открехва тихичко вратата и се плъзва във вестибюла. В. Бончева, АП, 88. Една чайка се плъзва над вълните, опира криле о водата. М. Грубешлиева, ПП, 53. И ето, ние се втурваме да се къпем.. Навлизаме във водата .. Най-после се плъзваме по повърхнината и започваме да плуваме. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 118.
3. За плъзгаво тяло, мокър или мазен предмет — плъзгам се изведнъж и се придвижвам неволно, непроизволно. Сапунът се плъзна и падна от масата. △ Чинията се плъзна от ръцете ми.
4. Прен. За поглед, очи — придвижвам се бързо по нещо, поглеждам бегло нещо, или поредица неща, без да се задържам върху тях достатъчно време, като че ли не ги забе‑
лязвам, не ги виждам. Той извърна лице към мене, но погледът му се плъзна и отскочи някъде встрани, към гората. Г. Райчев, Избр. съч. II, 223.
5. За кръв, сълзи и под. — плъзвам1 (в 4 знач.); стичам се, запълзявам. Тя [княгинята] побледня и се струполи възнак, като притискаше двете си длани към сърцето. Алена струйка кръв се плъзна .. от устата ѝ. Ст. Загорчинов, ЛСС, 168.
6. Прен. За лъч, светлина, влага, огън и др. Плъзвам1 (в 6 знач.); пропълзявам. Един лунен лъч се плъзна по рамото на някаква голяма каменна статуя без глава, изправена в музейния двор, позлати грапавия камък и прониза стъклото на прозореца. А. Каралийчев, НЗ, 169. Пролетната светлина се плъзна по бялото ѝ лице и затрептя в тъмносините ѝ очи. Л. Александрова, ИЕЩ, 276.
7. Прен. За изражение, гримаса за чувство — плъзвам1 (в 8 знач.); преминавам, пропълзявам. Учудване и колебание се плъзнаха най-после по лицето му и той повдигна рамене. Й. Вълчев, СКН, 35. — Значи ти си от село Осеня — каза князът и кой знае защо една тиха и добра усмивка се плъзна като слънчев лъч по тънките му устни. А. Гуляшки, ЗВ, 87. По лицето му се плъзна тъга.
8. Прен. Книж. Отклонявам внезапно вниманието си към друго нещо (обикн. несъществено, странично), насочвам се към друга тема, друг обект; отвличам се, отклонявам се. Вместо да дадем превес на основната задача .., ние се плъзнахме по странични въпроси, като набавяне средства чрез трудови инициативи, радиофициране, обзавеждане и пр. ВН, 1960, бр. 2644, 2. Дискутирайки по доклада, те в един момент неусетно се плъзват в обсъждане на поведението и езика на докладчика. Разказваха спомени, но някак неусетно приказките им се плъзваха по парливите проблеми на деня.
◊ Плъзвам се / плъзна се по наклонена<та> плоскост. Книж. Почвам да водя безнравствен или лек, неразумен живот; пропадам.
ПЛЪ̀ЗВАМ2, ‑аш, несв.; плъ̀зна, ‑еш, мин. св. плъ̀знах, св., непрех. 1. За пълзящо животно — започвам да пълзя изведнъж, запълзявам, плъзвам се. На челото му застудя, като че по него плъзна змия. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 468. След дъжд в градината плъзват охлюви. △ В кухнята са плъзнали хлебарки. // Само мн. и 3 л. ед. За пълзящи животни — започваме да пълзим обикн. в голямо количество на различни места, в различни посоки; плъпвам. От портата с грухтене изскочи висока, мършава свиня и в тръс се впусна към гората. — Охлювите са плъзнали, да се наяде — обясни ханджията. Ем. Станев, ИК I и II, 12. Вниманието на козела става изострено особено когато почнат да никнат лютиците гъби и циганският охлюв плъзне. Й. Радичков, СР, 6.
2. За растение (обикн. увивно) — започвам да пълзя, да се развивам, раста настрани или нагоре, увивайки се около нещо, като обхващам все повече пространство; запълзявам. Фамилиите, изглежда, са като дърветата: расте донякъде, после тоя клон изсъхне, оня клон изсъхне, някой филиз плъзне нагоре. Й. Радичков, СР, 80. Плъзват нагоре и хиляди виещи растения. Й. Йовков, Разк. II, 32.
3. Прен. Само мн. и 3 л. ед. За множество хора, коли, животни — започваме да се движим в голямо количество в различни посоки, появяваме се много навсякъде; плъпвам. Колята тъй си стояха натоварени, добитъкът плъзна по мегданите. Й. Йовков, СЛ, 134. По голата зелена стръмнина плъзнал свят като мравуняк. Елин Пелин, Съч. II, 34. И като си представи какъв народ е плъзнал сега през този пазарен ден, .. той отвори гардероба и започна да гласи дрехите си. Г. Караславов, ОХ III, 555. Духнеше ли белият вятър — секачите се удвояваха, плъзваха коли и добитък. Л. Петков, ТЛ, 22. По селата плъзнаха реквизиционни комисии, които ограбваха бедните и средни селяни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 53. // Тръгваме, отправяме се нанякъде; плъпвам. Закрепи се хубаво време и сеновчани плъзнаха по работа. Й. Йовков, ЧКГ, 154. Но много скоро клюките омръзват, / по сказки днеска авторите плъзват. Ем. Попдимитров, СР, 91.
ПЛЪ̀ЗВАМ СЕ несв.; плъ̀зна се св., непрех. За пълзящо животно — започвам да пълзя изведнъж; плъзвам2. Усетили опасност, костенурките се плъзваха по дървото. Д. Фучеджиев, Р, 281. Змия се виеше на седем пръстена около него [дървото], .. И кога минаваше Сатанаел през Едема, змията се плъзваше по стъблото, свиваше се на колело и го гледаше покорно с жълтите си очи. Н. Райнов, БЛ, 29.