ПЛЪ̀ЗНА

ПЛЪ̀ЗНА1. Вж. плъзвам1.

ПЛЪ̀ЗНА

ПЛЪ̀ЗНА2. Вж. плъзвам2.

ПЛЪ̀ЗНА

ПЛЪ̀ЗНА3, ‑еш, мин. св. плъ̀зна̀х, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Стоя някъде продължително време, без да върша нещо, в безделие или очакване на нещо; кисна, плуя, кюфтя. Михал: — Дигни си главата, че върви, дето ти очите виждат, мари! Да не се е свършил светът за тебе! .. Милка: — Само туй няма да направя .. Михал: — Плъзни пък тука! Пухти и охтикясвай! П. Тодоров, Събр. пр II, 414-415. Защото е крив на себе си, окривява другите! А само да окривяваш другите у един сатирик и публицист показва лоши инстинкти и нечист въздух в стаята, дето плъзнеш. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 246-247. За работа се хора заловиха, / а Бойко плъзне все по механите. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 159. Който лете под сенките плъзне, зиме на снега мръзне. Н. Геров, РБЯ IV, 47.

2. Обикн. с предл. в. Живея, съществувам, съпътстван от нещо; тъна в нещо. И дядо Йоцо плъзнеше в незнание за световните събития в ненарушимия покой на селцето си. Ив. Вазов, Съч. Х, 101. Плъзнете си в душевната оскъда! П. П. Славейков, Събр. съч. V, 115.

Списък на думите по буква