ПЛЪ̀СТ

ПЛЪ̀СТ, плъстта̀, мн. (рядко) плъ̀сти, ж. 1. Само ед. Дебела материя от сбити къси вълнени косми, получена без тъкане, чрез обработка с гореща вода и сбиване, набиване, пресоване, която се използва за направата на шапки, постелки, килими и др.; кече. На брега на залива били разпънати палатки от черна камилска плъст. Л. Мелнишки, С, 19. Ганчо, .., една нощ очисти добре пушката, .. направи на потоницата отдолу каплама от втора дъска, като дълга кутия и намести в нея пушката, обвита с плъст. Ц. Гинчев, ГК, 291. Отбелязва [пътеписецът], че облеклото на жените и мъжете изглежда еднакво по кройка, .. Всичко се изработвало от груба плъст и груба космата тъкан. СбНУ ХLV, 208. Носели [българите] шапки от бяла плъст или сукно или пък от просто кафяво сукно с ъглести краища. СбНУ ХLV, 197. От кожата ѝ [на камилата] правят си обуща, от козината ѝ — плъст. Лет., 1871, 108.

2. Постилка, направена от такава материя; кече. Крачола, .. и той доде, .. Постлаха му нови плъсти и шарени нови черги, дюшек, на когото седи, та се наслаждава. М. Кънчев, В, 183. Целият град прилича на една пространна къща с много стаи и коридори, постлани с бели килими. Като бялата плъст, която Драгиева майка постила само на Великден. А. Каменова, ХГ, 177. Тя [майката] го оставя на плъстта, дето то [детето] може да лази и да играе. Знан., 1875, бр. 8, 123. Пенка майци си думаше, мари: / .. / постилай плъстта шарена, / дето ще Пенка да легне, мари, / да легне, нема да стане! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 53.

Списък на думите по буква