ПЛЪСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪСТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., прех. Правя нещо да стане на плъст; сбивам. плъстя се страд.

ПЛЪСТЯ̀ СЕ несв., непрех. За облаци, мрак, дим — увеличавам плътността си, ставам плътен, гъст; сгъстявам се. По здрач вятърът утихва. Откъм запад се плъстяха ниски сиви облаци. В. Нешков, Н, 118. Вечерният мрак се плъстеше наоколо. Ем. Станев, ИК I и II, 180. // За цвят, краска, боя — ставам наситен, ярък, плътен. Залез! Колко бои и колко цветове! .. Каква белота се плъсти по средата на облаците, плъсти се до млечнобяло и полека потъмнява до черно. В. Ченков, ПС, 6.