ПЛЪ̀Т

ПЛЪ̀Т, плътта̀, мн. няма, ж. 1. Месната, месестата част на тялото на човек или животно. Ще го [делфина] разпорят, ще се покаже топлата му, димяща плът. П. Вежинов, ДБ, 173. За тия тъмни и предани души, .. иконата беше живо същество, с кръв, плът и нерви. Й. Йовков, Ж 1945, 231. Но, из засада, огнеблъвно дуло / очаква гладно в тъмната гора. Вземи го ти в прегръдките прохладни / гора, гора, и в кървав сън приспи, / орли да ръфат с гняв плътта му млада / и зла змия очите му да пий. Н. Хрелков, ДД, 134. Обр. Брадвата описваше във въздуха блестяща дъга и се впиваше дълбоко в твърдата плът на дървото. Ем. Манов, ДСР, 483-484. Ракетата се плъзгаше бавно по гладкото езеро, след това усили хода си .. И дойде мигът, в който тя литна и като сребърна стрела се заби в синята плът на небето. П. Вежинов, СП, 97.

2. Човешкото тяло в своята цялост, тленната човешка същност. "Ето тялото човешко, измъчено от света, отива в земната утроба" — за пръв път зажалих човека и мъченическата му плът по-силно, отколкото сега, когато съм я виждал набита на кол, поругана и насечена с ятаган или меч... Ем. Станев, А, 93. Мургава стройна жена купуваше гербови марки и Боян загледа с желание облата ѝ шия, която излъчваше лек мирис на чиста женска плът. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. И не беше мойта смърт / вечна с тоя свят раздяла: / мъртва бе едната плът, / а душата бе остала. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 202. Зевс! Няма мойта воля да сломят / и милион терзания .. / .. / Светкавици изпращай да обгарят / плътта — духът ще се кали во тях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. // Човешкото тяло като източник на чувствени, сексуални желания. Изворът на световните злини са страстите и влеченията на плътта. Елин Пелин, Съч. IV, 12. Борбата с плътта и победата над нея се е считала за най-голям героизъм, който е приближавал човека до Бога. Ив. Вазов, Съч. ХV, 31. На главата на жениха .. и невястата турят венци, които по речите на Йоан Златоуста означават победа над сластолюбивата плът, или това, че подвигът на девственото целомъдрие ся увенчава свише. З. Петров и др., ЧБ (превод), 148.

Давам / дам плът и кръв на нещо. Книж. Осъществявам, материализирам някаква идея. Чинтулов, Ботев, Вазов, Захари Стоянов дадоха плът и кръв на идеалите за народно осъзнаване, направиха ги близки за своите съвременици и за поколенията. В. Йосифов, Избр. тв I, 144. Тя [идеята за организиране на комитети] принадлежи на Апостола, който прозря нейната историческа роля, даде ѝ плът и кръв. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Добивам / добия плът <и кръв>. Книж. Ставам реалност; осъществявам се, реализирам се. Сянка, така трябваше да наречем и ние нашия Фотинов, и такъв щеше да си остане и той, ако да не принадлежеше .. към ония редки личности, които растат и добиват плът и кръв под перото на биографа от само себе си, които можеш да възстановиш и по една дума и по едно дело тяхно. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 591. Това е новата романтика, / която / се ражда / и добива своя плът. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 26. Една плът и кръв съм с някого. Книж. От един и същи произход, родственик съм с някого. От плът и кръв. Книж. Истински, действителен, пълнокръвен, реален. По добре да видим човека от плът и кръв, от нерви и душа, сиреч народът. Ив.

Вазов, Съч. ХХVI, 82. Плът и кръв, съм (ставам); плът от плътта <и кръв от кръвта> на някого или нещо; плът от нечия плът <и кръв от нечия кръв>, съм (ставам). Книж. 1. Неделима, неразделна част от някого или от нещо (съм, ставам), нещо съвсем близко, сродно с някого, нещо (съм, ставам). Много мъчно е сам да се убедиш, че трябва да опростяваш. Актьорът чувствува всичко, създадено от него, като жива плът от плътта му. Ст. Грудев, АБ, 155. Колкото ниско и да е ценял сегашните българи, .., той [Веркович] не се е отказвал от тях, .. и се е обявявал за плът от плътта им и кръв от кръвта им. СбНУ ХLII, 46. 2. Собствено, родно дете на някого (съм). У него се надигнаха някакави изконни, предвечни сили да има дете .. Кръв от кръвта му, плът от плътта му. Д. Спространов, С, 329. Моя плът и кръв. Книж. 1. Мое собствено дете. 2. Мое собствено създание, дело. Шкафове с умни книги, любими автори, ръкописи — негова плът и кръв — всичко изглеждаше глупаво, детинско. Г. Стаматов, Разк. II, 32.

Списък на думите по буква