ПЛЪТЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪ̀ТЕНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Вампир. Ако умрял човек нещо го прескочи, плътта му и не може да се разложи, той вампирясва, става плътеник. Й. Йовков, ББ, 132. — А бе, Герасим аз си го въртя, как си искам, ама оная душевадница не мога да я търпя, .. Като вещица ходи и мърмори .. Като плътеник ми се мярка нощем пред очите. Ст. Даскалов, СД, 233. — Жив човек ли си ти, или нощен плътеник? — Аз съм... Евридика. О. Василев, ЗЗ, 96.

— Друга форма: плъ̀тник.