ПЛЪТСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЛЪ̀ТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е свързан с човешката плът, с човешкото тяло, с неговите физически, обикн. сексуални нужди, инстинкти, желания. Те бяха се отрекли от всичко плътско и земно и бяха се отдалечили в планинската тишина между манастирските стени на отшелничество и покаяние. Елин Пелин, Съч. IV, 86. После бавно във войводата просветля и нещо друго: женската ласка, отдадена нему, ще налива отрова в сърцата на четниците, омраза и плътска похот ще заменят дълга, народът ще се отвърне. Ст. Сивриев, ПВ, 93. Те следваха движенията на йезуита със същия копнеж, може би го пожелаваха по същия плътски начин, както и Фани, но грешният им порив бе удавен в религиозен екстаз. Д. Димов, ОД, 180. Лекомислено бе вярвал, че плътските връзки ще завършат, както всички други досега. Ем. Станев, ТЦ, 91. Плътски страсти. Плътско удоволствие. Плътско наслаждение.

ПЛЪ̀ТСКИ нареч. Съобразно желанията на плътта. Първият [закон] освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. Ст. Загорчинов, ДП, 288-289. Ако тези неща и да не са дотам верни, то вярна е в тях иронията на живота над мъртвите духом и плътски живущи манастирски братя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 376.