ПЛЪХТЯ̀

ПЛЪХТЯ̀, ‑иш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. плъхтя̀л, ‑а, ‑о, мн. плъхтѐли, несв., непрех. Диал. Пъхтя. Заедно щяха да бягат към върбака, .. И чак на баира в ломските лозя щяха да плъхтят като подгонени в жегата кучета, замаяни от мириса на сладка пот. Г. Алексиев, ДЦ, 13. Жабата видяла вола в една ливада, та ѝ ся прищяло да стане и тя като него, голяма. И ето ти зяла да ся надува, да пъшка и да плъхти. Др. Манчов, БЯ, 125.

ПЛЪХТЯ̀ СЕ несв., непрех. Диал. Блъскам се, плискам се с шум, пъхтене. Реката, .. се плъхти нечуто в подмолите и кротко заобикаля скалите. Н. Хайтов, ШГ, 289.

Списък на думите по буква