ПЛЪШО̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Разг. Плъх. ● Обр. Калитко подхвърли ръка към посърналото му сякаш неотспало лице и рече: — Пфу! Плъшок! Заплашва отгоре. Не те ли знам, че си страхлив като плъх. Ив. Хаджимарчев, ОК, 28.
— Друга (диал.) форма: плъхо̀к.