ПЛЬО̀КВАМ

ПЛЬО̀КВАМ, ‑аш, несв.; пльо̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. 1. За тапа, бутилка и под. — издавам особен звук ("пльок"!) (при отваряне или при разклащане на течността, която се съдържа в съда). Щом дрънваше дайре, щом пльокнеше отпушената тапа, Пеньо се явяваше усмихнат, с протегната празна чаша в ръка. В. Цонев, ЕВ, 104. Като го сипваш в паницата, пръска като бенгалски огън, .. И когато откопчиш паницата от устните си, да пльокне. Г. Краев, АЗ, 12.

2. Падам тежко, с шум (обикн. в локва, вода, воден басейн); пльосвам, пльосвам се. Подхлъзна се и пльокна в локвата.

ПЛЬО̀КВАМ СЕ несв.; пльо̀кна се св., непрех. Разг. Падам тежко, с шум (обикн. в локва, вода); пльоквам. Подхлъзна се и се пльокна в калта.

Списък на думите по буква