ПЛЬОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЛЬО̀СВАМ, ‑аш, несв.; пльо̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1. Непрех. Разг. Падам тежко и с шум; пльосвам се, просвам се. Илков се засили и точно по средата левият му крак се изплесна и той пльосна в най-дълбокото на бързея. Г. Караславов, ОХ III, 548. — Кого бе, мене ли? — кипна Кабзата. И така го удари, че Панталей залитна, подгъна коляно и пльосна в калта. А. Гуляшки, СВ, 192. Момчето Калитко подскочи,.., извърна се и пльосна по гърба си. Ив. Хаджимарчев, ОК, 444. Край ушите му от време на време издебело избръмчаваха куршуми и подобно на майски бръмбари тежко пльосваха на твърдата земя. Д. Рачев, СС, 260. Шаранът пльосна във водата и веднага запраши навътре, навътре. В. Сотиров, ЛНП, 6.
2. Прех. Разг. Хвърлям или събарям, повалям някого, нещо да падне тежко и с шум някъде; плясвам. — Тюх, брей! — викна бешемлията и похвана калпака си. Той щеше да го пльосне по обичая си на земята, но жена му вдигна заплашително ръка:"Само да посмееш!" А. Гуляшки, СВ, 300. Донесоха мамалига. Пльоснаха я върху една маса. А. Каралийчев, НЧ, 85. Метнах го [серкмето] и зех да тегля полекичка, издигнах го и го пльоснах в краката си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Пльоснах нападателя на земята с юмрук.
3. Непрех. Рядко. Пльоквам. Ала харесал го веднъж — с език / ще пльосне, ще гаврътне в миг / до дъно чашата и пак ще я напълни. К. Христов, ЧБ, 33.
4. Прех. Диал. Плясвам1 (в 1 знач.). И синот како бил зад него, пльоснал го [бащата] еднаж, що може, по шията: "пльос!" Нар. прик., СбНУ XL, 422. пльосвам се, пльосна се страд. от пльосвам във 2 и 4 знач. Така на групи от по десет души започнала екзекуцията .. Когато грамадата започнала да расте и телата се пльосвали настрана. Г. Караславов, Избр. съч. III, 165.
ПЛЬО̀СВАМ СЕ несв.; пльо̀сна се св., непрех. Разг. 1. Падам тежко и с шум; пльосвам, просвам се. Ревейки от болка, с две ръце на корема, той полита две крачки назад и се пльосва насред пътя, в калта. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 374. От тъмнината се надигнаха бели гребени, нарастваха, тичаха към пясъка и се пльосваха тежко. Й. Радичков, В, 48. А в божия отиваш дом / да пиеш с псалта Джейн — безделник / от събота до понеделник. Спомни си всичко туй, когато / се пльоснеш в яма или блато. Худ., 1975, кн. 1, 382.
2. Неодобр. Отпускам се и сядам или лягам тежко, с шум; разполагам се, просвам се. След това се пльосна [Кърпачът] долу на прага под самия надпис, кръстоса крак връз крак, извади един стар вестник из джеба си и като си опря главата в портата, зачете се дълбоко и унесено. Чудомир, Избр. пр 236. — Стига си лежала като никаквица! Пльоснала си се като пияна сред бял ден. К. Петканов, ДЧ, 374.
— Друга (остар. и диал.) форма: плю̀свам.